***платил сметките

платил сметките и приседнал
да подреди документи, да преброи пари
после се килнал
за миг
без звук
със спокойно лице
сам
синът плаче в другата стая
гробари питат за одеяло
изнасят вързоп
толкоз.

Без отговор

ще мога ли да се изправя
и да плюя
на себе си
на всичките си принципи и истини
желания, амбиции, любови
гротескни стихове и роли
спомени, фалшиви хора
на целия измислен свят?
да го заплюя
и да му простя
най-после да простя, че не е истински?
ще мога ли
да го измисля пак
от зелената тревица до небето
от мен до мен
но не за теб
за себе си
ще мога ли да се изправя?

Писмо до Кабул

написах писмо
цяла страница ситен шрифт
за децата, за къщата, за приятелите
объркано и простовато
писмо
за малките неща
които са големи, големи
по-големи от всеки стих
представям си как четеш и се усмихваш
и се смалявам
до сълза

Световъртеж

не знам какво искам, по дяволите
по-точно знам, но така не може
искам нищо да не се промени
а всичко да е различно
да, но безплатен обяд няма
а и пълно щастие също
затова мразя изборите
и бягам
като муха без глава
премерено безразсъдно
от едно безумие в друго
отвътре навън отвън вътре
от мен до теб от теб до него
от мен до вас от тях до нас
тик-так тик-так тик-так тик-так
дори не тъжа
света се върти
никой съм аз
никой си ти
така е добре
така не боли
никой до никой
не се доближи
не зная ти кой си
всичко кръжи
нищо не виждам
мен виждаш ли ти
тик-так тик-так летя летя
от мен до вас от теб до нас
летяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя!
ще спра! ще спра! ще спра! ще спра!
къде и как?
не сега, не сега....

Песен

твоята кухня, мила,
е моят аеродрум
летя, летя
вино, сирене и музика
ах, каква музика!
вълшебно е от лекота
и в гравитацията има свобода
но ти знаеш, мила,
с теб летя

Овчо стихче

ще ме изгонят от работа скоро
и ме е страх
и не мога, не мога, не мога
да си сбера мислите
пустите
дето все по сайтове бродят
по стихове и по поети
и не искат в кошара
проклетите
да ги доя, да ги стрижа
за господаря
и за хляба

Реката

все по-малко се страхувам
все по-малко
не съм свикнала да е толкова лесно
и все очаквам лошото
но ти знаеш, че аз знам
и аз знам, че ти знаеш
и няма какво да изясняваме
или да се оправдаваме
нека нещата се случват
или не се случват
както дойде
каквото донесе реката
аз те обичам непрекъснато
късчетата срещи само правят осезаемо времето
гуш, топло гуш
спи ми се и ми рошиш косата
господи, колко ми е спокойно!
не може да е истина
не може да е истина...