Пиша с дим от цигара
биография на поет
димът се разтваря, догарят
мисли в скучния ден
и трябва ми някакво чувство
(може и водка в аванс)
пародия или изкуство?
танцуват минутите в транс
светът се завърта дрогиран
завъртам се с него и аз
илюзии, спомени......карикатура
фас...
вторник, 19 май 2009 г.
***нашият живот
Нашият живот е вентилатор
перките сме аз и ти
все въртим се, правим вятър
сменят се еднакви дни.
Нажежи се до червено
свързващата ос
за почивка няма време
какво остава за любов.
Малко секс - за самочувствие
после поглед мълчалив
хладни са ръцете,устните
в душите се надига вик.
Вятърът открадна думите
и навред ги разпиля,
вентилаторът подрънква:
Обичаш ли ме?
Да.
перките сме аз и ти
все въртим се, правим вятър
сменят се еднакви дни.
Нажежи се до червено
свързващата ос
за почивка няма време
какво остава за любов.
Малко секс - за самочувствие
после поглед мълчалив
хладни са ръцете,устните
в душите се надига вик.
Вятърът открадна думите
и навред ги разпиля,
вентилаторът подрънква:
Обичаш ли ме?
Да.
Сувенири
Понеже ти не съществуваш,
измислям те в случайните мъже
които с любопитство спират
на моя щанд със стихове.
"- Моля, заповядайте! Вземете!
Всичко тук е без пари!
За дума-две или усмивка
получавате мечти!"
Доволни и щастливи всички
отнасят стихче-сувенир.
Аз ли съм цинична
или любовта е панаир?
измислям те в случайните мъже
които с любопитство спират
на моя щанд със стихове.
"- Моля, заповядайте! Вземете!
Всичко тук е без пари!
За дума-две или усмивка
получавате мечти!"
Доволни и щастливи всички
отнасят стихче-сувенир.
Аз ли съм цинична
или любовта е панаир?
Равносметка
Подарих си вълшебна година
пълна с любов и мечти,
бях най-щастлива, най-тъжна,
исках и вярвах в лъжи.
Направих си дом от небето
и с другите птици летях
денем на слънцето пеех
нощем за него копнях.
Усмивките шарени сбирах
и черните сълзи - и тях,
в гердан спомени низах -
спомени, които не живях.
Сега си отивай, Годино,
мънистата свидни прибрах,
там винаги ще те има -
Годината, в която аз мечтах.
пълна с любов и мечти,
бях най-щастлива, най-тъжна,
исках и вярвах в лъжи.
Направих си дом от небето
и с другите птици летях
денем на слънцето пеех
нощем за него копнях.
Усмивките шарени сбирах
и черните сълзи - и тях,
в гердан спомени низах -
спомени, които не живях.
Сега си отивай, Годино,
мънистата свидни прибрах,
там винаги ще те има -
Годината, в която аз мечтах.
Сапунен сериал
Визите паднаха! Ура!
Българите ще пътуват по света!
Европа ще ни бъде дом
ще ни пускат без поклон!
Политиците ликуват
и сълзите им щастливи
с недоумение изпълват
хорицата сиви.
Телевизионната програма -
верен, стар другар
отново ни потапя
в сапунен сериал.
Всички сме почтени
и духовно извисени
по европейски мислим
за екологичните проблеми.
Чувствата движат
свободния дух
парите са проза -
няма я тук.
Българите ще пътуват по света!
Европа ще ни бъде дом
ще ни пускат без поклон!
Политиците ликуват
и сълзите им щастливи
с недоумение изпълват
хорицата сиви.
Телевизионната програма -
верен, стар другар
отново ни потапя
в сапунен сериал.
Всички сме почтени
и духовно извисени
по европейски мислим
за екологичните проблеми.
Чувствата движат
свободния дух
парите са проза -
няма я тук.
Стихоплетство
Римуваните думи никой не чете
изящната словесност е вече демоде
Поезията днешна мелодия не иска
акорди дисонантни съвремието плиска
Обаче, аз харесвам благозвучните неща
и в рима сладкогласна откликвам на света
Стихотворството е хоби, и забава, и игра
етикет "поезия" не слагам на мойте плетива
Преждите подбирам в ярки цветове
заплитам и разплитам дреха за сърце
Когато е готова – топло ми държи
Има ли значение какво харесваш ти?
изящната словесност е вече демоде
Поезията днешна мелодия не иска
акорди дисонантни съвремието плиска
Обаче, аз харесвам благозвучните неща
и в рима сладкогласна откликвам на света
Стихотворството е хоби, и забава, и игра
етикет "поезия" не слагам на мойте плетива
Преждите подбирам в ярки цветове
заплитам и разплитам дреха за сърце
Когато е готова – топло ми държи
Има ли значение какво харесваш ти?
Очи
Хорските очи се взират
в мойта голота.
Ирисите им гранитни
са двуметрова стена.
Срам обагря ме в червено -
цялата кървя.
Бягам, искам да се скрия,
но съм в крепостта.
Безполезните усилия
предизвикват само смях.
От презрението светнали
очи - прожектори блестят.
Светлинни мечове разсичат
мъничкото светло в мен
и аз се моля тъмнината
по-бързо да ме вземе в плен.
Очи затварям и усещам
допира на топъл плащ.
Така удобно съм се скрила
в тялото си аз.
Обличам свойто примирение
като царско наметало.
Ставам огледало.
в мойта голота.
Ирисите им гранитни
са двуметрова стена.
Срам обагря ме в червено -
цялата кървя.
Бягам, искам да се скрия,
но съм в крепостта.
Безполезните усилия
предизвикват само смях.
От презрението светнали
очи - прожектори блестят.
Светлинни мечове разсичат
мъничкото светло в мен
и аз се моля тъмнината
по-бързо да ме вземе в плен.
Очи затварям и усещам
допира на топъл плащ.
Така удобно съм се скрила
в тялото си аз.
Обличам свойто примирение
като царско наметало.
Ставам огледало.
Абонамент за:
Публикации (Atom)