тихо е

тихо е боли
но като пресен гроб
земята ще се изравни
от сълзите и времето
и ще покълне семето
на новото ми аз
само но не самотно
сред синева от спомени
и стихове
небе от незабравки
на твойто щастие усмихнати

***

не посмях да кажа
не посмях да питам
мога само в стихове
те са моята инвалидна количка
пурпурно-златна
с нея летя
и съм приказно хубава
искаш ме истинска
къде си?

aх, мой мили aвгустин

не е трудно, мили мой,да оценя мига,не е
трудно е да се простя с дъга и с теб
когато страстно слънцето след дъжд обичам
трудно е, но хич не ми отива
по цветните илюзии да тичам
ах, мили мой, мили мой,
любовнико епизодичен

***

две очи чакат
някъде там
две очи топли
тъгуват
моите или твоите
или нашите

Душата ми изпепели

Душата ми изпепели
и каза: - Лети!
Накъде? Вече нямам криле!
Мога само да тичам
след теб
и да крещя от болка:
- Обичам те!
или да падна на колене
и да моля:
- Бъди с мен!
Но вместо това просто стоя
като кухо дърво под дъжда
и кънтя -
сама, сама, сама....

***Сърцето ми е роза сънна

Сърцето ми е роза сънна
набъбнала от няма страст
избухва нежност безразсъдна
в пурпурен любовен цвят.

Потръпват сладостно листенца
докоснати от капки росни
тялото ми в безтегловност
ароматен облак носи.

Не знаех че така вълшебно
ухае любовта от думи!
Обичам те! Сега не помня
имаше ли роза с тръни?

Сънувам, че ме любиш

Сънувам, че ме любиш. Тази нощ
в семейното легло сме трима,
в оргия на двойнствена любов,
в жажда парещо неутолима.

От допира на пръсти и на устни
зърна покълват в топла влага,
очи обичани поглъщат
извивки нежни до забрава.

Чернее мамеща земята,
прониква коренът дълбоко
и сливат се в греховно цяло
соковете на живота.

Изчезва времето, леглото,
и другият, и аз, и ти,
душата ми сега към Бога
лети, лети, лети....