И без въпроси, моля

седим и пием след работа
защото той иска да се самоубие
тъпо
но ние сме там –
приятелите
една мижава алтернатива на смъртта
и се шегуваме
и пеем
и пием...
основно пием
опитваме се да измислим
за него
и за себе си
доводи за живот:
„– Животът е хубав!“
(е добре де.....не е)
но....
„– Трябва да се живее!“
защо???
....... ами .....
пием
........ а любовта?
а бе...
.....................
я наздраве!
.....................
любовта не е живота
животът е ХУБАВ и ТРЯБВА
(като лозунг)
вярвай!
и без въпроси,
моля....

***идваш

Идваш...
Слабините пулсират
бясно
превръщаш ме в нещо
влажно
тясно
в нещо гладно
хищно
озверяло
излишно....
И тръгваш
Гърча се
крещя
но ти нямаш сърце
нямаш име
нямаш лице...
Ти си болка
самотно изригнала в мен
Моят личен кошмар
опитомен

***казвам си името

казвам си името

Казвам си името!
не чуват
няма ме

Пиша го!Пиша го!Пиша го!
не виждат
срам ме е

Нима съм безименна
с име казано
с име писано?

Да ти е живо и здраво името,
безименна!

Платонично

с теб можем всякак да се обичаме
и през дрехите
и през другите
с думи
и без тях
само с поглед
и мисъл
перо и бръснач
по кожата на времето

Скица

Жена
с тесни очи
и прибрани крака
Всеки допир е убождане

Elegantly wasted

Няма елегантен начин да кажеш, че не обичаш.
Спри!
Прилеп е ухото на влюбения.

***имаш розово лице

имаш розово лице
зловещо
махни го
толкова е просто
оставяш музиката да звучи
и повтаряш
обичам те
обичам те
обичам те
ти не си той
знам
нямам време да чакам
ела
защото може би съм влюбена
и ме е страх от розово