През периода между XII и XVII век в гръцкия език навлизат много турски думи, които представляват предимно политическите, социални и религиозните условия. Това се отнася особено за гръцкоезичното население от районите на Мала Азия, което е използвало и двата езика. Идиомите от Мала Азия са били в най-тясна и дълготрайна връзка с влиянието на турски език и тази връзка показва, че се заемките са както съществителни, така и глаголи приспособени аналогично към гръцката типология.
Турските думи-заемки се употребяват дори и в съвременния език, въпреки че тази употреба намалява все повече:
- κονάκι, σεντούκι, σοφράς, φιτίλι, τουλούμι, τέντζερες;
- γιαχνί, καπαμάς, καφές, ναργιλές, χαλβάς, πιλάφι, γιαούρτη;
- φέσι, γελέκι, γιακάς, παπούτσια;
- μπαρούτη, γιαταγάνι, παράς, χατζής, τουφέκι;
- μπόι, νάζι, κέφι, λεβέντης, αφέντης;
- γλέντι, τέλι, αμανές, λαβούτο.
Този списък може да се допълни от други думи. Влиянието на турския език върху гръцкия е предимно в градовете, а не в селата (както става в районите със славянско население). Доказателства за първите турски думи-заемки в гр. език са открити в творбите на гръцки историци и те са предимно съществителни собствени имена (имена на хора) и имена на географски обекти, а по-късно навлизат и други думи. Със създаването на гръцкото кралство през 1830 г. новогръцкият език започва „да се пречиства” от турски и италиански думи. В съвременния език упротребата на турски заемки е предимно в:
а) думи използвани в готварството (κεφτέδες, ντολμαδάκια, ιμάμ-μπαϊλντί, κα(ν)ταϊφι,......);
б) думи с обща употреба в източната култура (τζαμί, δερβίσης, ναργκιλές, μιντέρι.......);
в) думи в поезията (ρουμάνι, ντορής, κρεμεζί, κιοτής).
Доказателство за някогашното силно турско влияние е твърде изразителната сила, която притежават някои турски думи от ежедневието и те са предпочитани от опонентите на думите с гръцки произход: εργένης (άγαμος), ρουσφέτι (δωροδοκία), τεμπέλης (οκνός, οκνηρός), ζόρι (βία, δυσκολία), σουγιάς (μαχαιράκι), τενεκές (δοχείο), φλιτζάνι (κύπελλο), ταβάνι (οροφή), ντέρτι (καημός), καβγάς (φιλονικία), χατίρι (χάρη), γούρι (τύχη), λεβέντης (ανδρείος), μεράκι (πόθος), ταβατούρι (σύγχυση), τσάμπα (δωρεάν), σαίνι (ευφυής), μπελάς (ενόχληση), σοκάκι (δρόμος), καρπούζι (υδροπέπων) и др.
От турските наставки в новогръцки са: -λής/-λίκι (μουστακαλής, υπουργηλίκι), -τζής/-τσής (φορτηγατζής, παοκτσής) , наименования на цветове окончаващи на -ί (μενεξεδί, κεραμιδί).
Учените от Демокритския университет в Траки М. Димаси и А. Низам са направили проучване (2004 г.) за устанояване броя на думите използвани ежедневно от гърци и турци с цел да се направи практически справочник с многофункционално предназначение. (www.perizitito.gr/product.php?productid=37302&page=1) Двамата учени проучили етимологията на думи с турски и гръцки произход и съставили списък, който включва общо 2 170 думи. Установено е , че турските заемки в гръцкия език са по-малко отколкото гръцките заемки в турския език. По думите на М. Димаси, в турския език има 1 200 гръцки заемки. Въпреки че сега все по-малко гръцки думи се използват в турския за ежедневна употреба, много научни термини от гръцки произход навлизат по индиректен начин в турския чрез западната култура.
(Източник: greek-language.gr, kathimerini.gr)
Речник:
http://mpfoumis.blogspot.com/2010/04/blog-post_13.html
http://yunus.hacettepe.edu.tr/~sadi/bilgi/turkce-yunanca.html
Изрази:
Kάνε μου το χατίρι, σε παρακαλώ.
Φτιάχνω κάτι με μεράκι.
Τραγουδάω με κέφι.
Το έκανα με το ζόρι.
Τσάμπα πάνε οι θυσίες του ελληνικού λαού.
Το ρουσφέτι υπήρχε πάντα στην πολιτική.
Ο καφές είναι μία απόλαυση της καθημερινής ζωής.
Έχω μεγάλο ντέρτι μες στην καρδιά.
Γίνομαι ρεζίλι.
четвъртък, 18 август 2011 г.
сряда, 17 август 2011 г.
Историята на създаването на гръцкия език
2000 г.пр.н. е. Древногръцки. Гръцкият спада към семейството на индо-европейските езици. Той е възникнал на Балканския полуостров около 2000 г. пр. н. е. В хода на взаимодействието си с езиците на близки и далечни народи той е претърпял огромни фонетични, морфологични, лексикални и синтактични промени. Смята се, че гръцката азбука произлиза от семитската, по-специално от финикийската.
1100 г.пр.н. е. Архаичният период. Финикийското писмо, прието в Гърция около 1100 г.пр. н. е., е съдържало 22 символа за съгласните, но не и за гласните звуци. Гърците измислили буквите α, ε, ι, ο, υ. Първоначално се използвала сричкова (силабичвска) писменост.
800-500 г. пр. н. е.Класическият период. Азбуката, която заменила сричковата писменост, претърпяла много промени. Най-важна е посоката на писане - не отдясно на ляво, а отляво надясно. Градовете-държави имали различни наречия, но те се групирали в четири основни диалекта: аркадо-кипърски, дорийски, еолийски и иоанийско-атически.
400 г. пр. н. е. 350-200г.пр.н. .е. Елинизмът. Йонийският вариант на азбуката се възприел в повечето градове-държави и така в целия гръцки свят се създала единна писменост. По-късно гръцката азбука служи като модел за създаването на латиницата и след това на кирилицата. Атическият диалект, който бил разновидност на йонийския се наложил през първи век, когато Аристотел, Платон и Сократ правят Атина център на гръцката цивилизация.
100 г. пр. н. е. - 337 от н. е.Около 337 г. от н. е. се появява нова форма на атическия диалект с по-прост синтаксис и морфология, със силово ударение и много заемки от латинските и семитските езици. Така се създал койне (общ диалект), наречен още Александров койне. Елинистическият гръцки е известен още като новозаветен гръцки (на него са написани евангелията и други книги от Новият завет).
337-1453 Византийски период. Гръцкият бил официален държавен и религиозен език във Византийската империя. Този вариант все още се използва в православната църква.
1453 до наши дни Новогръцки. В съвременнния гръцки език има много заемки от турски поради продължителното османско владичество в периода 1453 - 1821 г. В Гърция до неотдавна имаше двуезичие. Наравно се използваха димотики (народният език) и катаревуса (литературен и научен език). Последният е съществувал и се е равил паралелно с народния. След освобождението от турците катаревуса остава официален научен и административен език, а димотики се използва широко от населението. Димотики е обявен за официален език през 1977 г., а през 1982 е въведено използването само на едно ударение на мястото на съществуващите дотогава пет варианта. Думи от класическия гръцки все още оказват голямо влияние в научната и техническата терминология, както и в много други европейски езици.
1100 г.пр.н. е. Архаичният период. Финикийското писмо, прието в Гърция около 1100 г.пр. н. е., е съдържало 22 символа за съгласните, но не и за гласните звуци. Гърците измислили буквите α, ε, ι, ο, υ. Първоначално се използвала сричкова (силабичвска) писменост.
800-500 г. пр. н. е.Класическият период. Азбуката, която заменила сричковата писменост, претърпяла много промени. Най-важна е посоката на писане - не отдясно на ляво, а отляво надясно. Градовете-държави имали различни наречия, но те се групирали в четири основни диалекта: аркадо-кипърски, дорийски, еолийски и иоанийско-атически.
400 г. пр. н. е. 350-200г.пр.н. .е. Елинизмът. Йонийският вариант на азбуката се възприел в повечето градове-държави и така в целия гръцки свят се създала единна писменост. По-късно гръцката азбука служи като модел за създаването на латиницата и след това на кирилицата. Атическият диалект, който бил разновидност на йонийския се наложил през първи век, когато Аристотел, Платон и Сократ правят Атина център на гръцката цивилизация.
100 г. пр. н. е. - 337 от н. е.Около 337 г. от н. е. се появява нова форма на атическия диалект с по-прост синтаксис и морфология, със силово ударение и много заемки от латинските и семитските езици. Така се създал койне (общ диалект), наречен още Александров койне. Елинистическият гръцки е известен още като новозаветен гръцки (на него са написани евангелията и други книги от Новият завет).
337-1453 Византийски период. Гръцкият бил официален държавен и религиозен език във Византийската империя. Този вариант все още се използва в православната църква.
1453 до наши дни Новогръцки. В съвременнния гръцки език има много заемки от турски поради продължителното османско владичество в периода 1453 - 1821 г. В Гърция до неотдавна имаше двуезичие. Наравно се използваха димотики (народният език) и катаревуса (литературен и научен език). Последният е съществувал и се е равил паралелно с народния. След освобождението от турците катаревуса остава официален научен и административен език, а димотики се използва широко от населението. Димотики е обявен за официален език през 1977 г., а през 1982 е въведено използването само на едно ударение на мястото на съществуващите дотогава пет варианта. Думи от класическия гръцки все още оказват голямо влияние в научната и техническата терминология, както и в много други европейски езици.
Гръцки склад
Ще събирам тук разни изровени от форумите в интернет неща за Гърция, за да са ми подръка.
Ще цитирам дословно, но няма да споменавам никове и места.
Ще цитирам дословно, но няма да споменавам никове и места.
неделя, 13 юни 2010 г.
череши
ще ми се да мисля че знаеш
колко ме радва тази дистанция
усещането за поглед
невидимото присъствие на
присмехулно изплезен
по гърба на страха ми
език
и може би се досещаш
че отново сънувам
череши
колко ме радва тази дистанция
усещането за поглед
невидимото присъствие на
присмехулно изплезен
по гърба на страха ми
език
и може би се досещаш
че отново сънувам
череши
сряда, 21 април 2010 г.
четвъртък, 4 юни 2009 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)