Островни групи на Гърция

Гръцките острови са едни от най-красивите и неповторими острови. Те са изключително важни за икономиката и в частност за туризма на Гърция и са сред топ дестинациите в Европа. Всяка година биват посещавани от милиони туристи от целия свят. Те се делят на няколко големи групи острови:

•Цикладски острови (Циклади) - островна група в централния регион на Егейско море. Сред най-големите и известните сред тях са Санторини (Фира | Тира), Миконос, Наксос, Парос, Иос, Кимолос, Аморгос, Андрос, Милос, Сифнос, Сирос, Тинос...


•Додеканезки острови (Додеканези) или Южни Споради - намират се близо до югоизточния бряг на Турция. Сред най-известните от тях са Родос, Патмос, Кос, Астипалея, Лерос...


•Северноегейски острови (известни още като Североизточни Егейски острови) - отделни острови в Северно Егейско море, които не са формирани като физическа група, а често се групират под общото наименование заради туристически и административни цели. Най-големите сред тях са Левсос (третия по големина остров в Гърция с площ от 1630 квадратни км), Тасос, Самос, Чиос, Икария, Лимнос и Самотраки.


•Спорадски острови (Северни Споради) - островен архипелаг, раположен в Егейско море по източното крайбрежие на Гърция. Намира се североизточно от остров Евбея (Евия) - най-големият остров в Егейско море и вторият по големина и население в цяла Гърция остров с площ от 3680 кв. км. Към островната група принадлежат 24 острова, сред които и о-в Алонисос, Скиатос, Скопелос и Скирос.


•Йонийски острови - групата се намира в Йонийско море и с обща площ над 2300 квадратни километра. Състои се от 6 големи острови - Корфу (известен още като Керкира), Закинтос, Левкада (Лефкас), Кефалония, Итака, Китира) и множество по-малки островчета.


•Саронически острови - представляват архипелаг, намиращ се в Сароническия залив в близо до п-в Пелопонес. Част от тях са островите Егина, Саламина (Саламис), Порос и Хидра.

Морета и острови на Гърция

Гърция е разположена на територия от 131 944 км2, от които 106 777 км2 са в континенталната част и 25 167 км2 в островната част. Континенталната част обхваща Атика, Пелопонес, Стереа Елада, Тесалия, Епир, Македония и Тракия и островите в Егейско и Йонийско море. Планините покриват почти 80% от континенталната част, а долините са значително по-малко и покриват около 20% от територията й.
Крайбрежната ивица на Гърция е впечатляваща със своята дължина (13 676 км) и сложност. Крайбрежната ивица има голям брой дълбоки и широки заливи, полуострови, носове и проливи.

Гърция граничи със седем морета. Йонийско (Ιόνιο πέλαγος) Егейско (Αιγαίο πέλαγος), Тракийско (Θρακικό πέλαγος), Миртонско (Μυρτώο πέλαγος), Карпатско (Καρπάθιο πέλαγος), Икарийско (Ικάριο πέλαγος, Ικάριος Πόντος) и Критско море (Κρητικό πέλαγος).
Малки морета, които съставляват част от Егейско море са Κρητικό, Μυρτώο, Ικάριο, Καρπάθιο, Θρακικό. Техните граници са неразличими.

Заливи в Егейко море: Καβάλα, Στρυμονικός, Ιερισσού, Σιγγιτικός(Αγίου Όρους), Κασσάνδρα, Θερμαϊκός, Παγασητικός, Μαλιακός, Βόρειος και Νότιος Ευβοϊκός, Σαρωνικός, Αργολικός, Κισσάμου, Χανίων, Αλμυρού, Ηρακλείου, Μαλίων, Μιραμπέλου.

Заливи в Йонийско море: Λακωνικός, Μεσσηνιακός, Κυπαρισσιακός, Πατραϊκός, Κορινθιακός, Αμβρακικός

Егейско море е най-важно за корабоплаването и националната икономика. То е затворено плитко море, свързващо Средиземно и Черно море. Йонийско море е следващото по важност. То е по-дълбоко от Егейско, отворено на юг и се характеризира със силни течения. Ветровете, които духат често през летните месеци са μελτέμια, отличителен белег на островите в Егейско море.
Също така в Егейско море са се развили някои от най-древните европейски цивилизации (Цикладската, Минойската и т.н.) и затова те разполагат с уникални археологически обекти, богато архитектурно наследство и завладяващи местни традиции на една многовековна и многостранна култура.

Островната част на Гърция е съставена от около 2000 островни групи.
Два острова не принадлежат към островните групи – това са
о.Евия и о.Крит (η Κρήτη), който е най-големият остров в Гърция с площ от над 8000 km² и е разположен в най-южната част на нашата съседка(η Εύβοια)

Административни области на Гърция

Разнообразният терен на Гърция формира геоморфологичните характеристики на всеки район и определя начина на живот.
Гърция е разделена на 13 административни области:

1. Атика (Αττική)
2. Централна Гърция (Στερεά Ελλάδα)
3. Централна Македония (Κεντρική Μακεδονία)
4. Крит (Κρήτη)
5. Източна Македония и Тракия (Ανατολική Μακεδονία και Θράκη)
6. Епир (Ήπειρος)
7. Йонийски острови (Ιόνια νησιά)
8. Северен Егей (Βόρειο Αιγαίο)
9. Пелопонес (Πελοπόννησος)
10. Южен Егей (Νότιο Αιγαίο)
11. Тесалия (Θεσσαλία)
12. Западна Гърция (Δυτική Ελλάδα)
13. Западна Македония (Δυτική Μακεδονία)

Автономният регион Агиос Орос (Άγιος Όρος), познат в България под името Света гора, административно е включен в област Централна Македония, но има специален статут.



Във всяка административна област има номове, които могат и да не принадлежат към един и същ географски район. Различните проблеми и нуждите на хората се решават от административното управление. Има три нива на административно деление: организации със местно управление Ο.Τ.Α., области, номове. Δήμοι и κοινότητες (общините) са включени в състава на Ο.Τ.Α.(Οργανισμοί Τοπικής Αυτοδιοίκησης). Ръководителите на общините са δήμαρχοι или κοινοτάρχες , както и съответните общински съвети, които се избират от населението. Те се занимават с разрешаване на проблемите на местно ниво.

През 1997 г. в Гърция бе приет законопроекта за местното самоуправление известен като Каподистриас-Καποδίστριας. Много общини са обединени в по-големи. Факторите, които играят важна роля за административното разделяне са история, географско местоположение, големина и население, и т.н. Някои общини са останали независими, поради исторически, културни или други причини.

Йоанис Каподистриас е първият ръководител на новогръцката държава след освобождението от турците. За Каподистриас приоритет е бил административното управление на страната – той е създал данъчната система и Националната Банка с цел финансово подпомагане на индустриалното развитие. Създал е много училища и съдилища, помогнал е за развитието на земеделието. За нещастие не успява да завърши своята мисия, тъй като е убит на 25.09.1831 г. Организационните му способности и политика, както и усилията му за развитие на гръцкото общество представляват един от най-значимите моменти от съвременната гръцка история.

Карта на Гърция

Съвременни политици на Гърция

Георгиус Папандреу е роден в Сейнт Пол, щата миннесота-САЩ, на 16 юни 1952 г. Получава образованието си в учебни заведения в Съединените щати, Швеция и Канада. Той има бакалавърска степен по социология от Амхърст Колидж, щата Минесота (1975 г) и магистърска степен по социология от Лондон Скул ъф Икономикс (1977 г). Папандреу е член на Центъра за международни отношения в Харвардския университет от 1992 до 1993 г. За пръв път е избран в парламента през 1981 г. и като министър в кабинета през 1985 г., когато е назначен за заместник-министър на културата. Папандреу е назначаван два пъти за министър на образованието и религиозните въпроси и за заместник-външен министър, преди да бъде назначен за външен министър в правителството на Костас Симитис през 1999 г. Женен е и има две деца. Папандреу е член на една от най-високопоставените политически фамилии в Гърция. Баща му Андреас, който е основател на ПАСОК , и дядо му Георгиос, на когото той е кръстен, са били премиери няколко пъти.



Дора Бакояни е родена на 6 май през 1954 г. в Атина. Израснала е в чужбина, докато семейството й е било в изгнание във Франция и Германия при управлението на хунтата на полковниците в Гърция от 1967-1974 г. Тя е дъщеря на бившия гръцки премиер Константинос Мицотакис и съпруга на депутата Павлос Бакоянис, убит от терористичната организация “17 ноември”. През 1998 г. се омъжи повторно за бизнесмена Исидорос Кувелос. Образование: „Политически науки и комуникация” в Мюнхенския университет и „Публично право” в Юридическия факултет на Атинския университет. През март 1993 г. като министър на културата те представя план за промени на град Атина и по-конкретно за подобряване на околната среда . Избрана е за кмет на Атина на общинските избори през 2002 г. със 60,6% от гласовете. През 2005 г. е избрана за градоначалник на годината от Организацията на кметовете на градовете по света (чието седалище е в Лондон). Главната й заслуга бе успешното организиране на летните олимпийски игри в Атина през 2004 г. Външен министър в правителството на Караманлис.Тя има две деца – Алексия и Костас.


Константинос Караманлис е роден на 14 септември 1956 в Атина и е първият министър-председател на Гърция, роден след Втората световна война. Племенник е на бившия гръцки президент Константинос Г. Караманлис. Завършва Юридическия факултет на Атинския университет и частния колеж "Дери". Обучението си продължава в САЩ със следдипломна квалификация в Училището по право и дипломация "Флетчър" към Университета "Тъфт", където придобива магистърска степен и прави докторат по политически науки, международни отношения и история на дипломацията. В периода 1984–1989 г. упражнява адвокатска професия и активно сътрудничи на сп. «Οικονομικός Ταχυδρόμος». През 1989 г. е избран за депутат от партия Нова демокрация от район Солун, а през 2004 г. от район Лариса. През 1997 г. е избран за председател на Нова демокрация, след поражението на партията на изборите през 1996 г. От 2004 г. до 2009 г. е министър-председател на Гърция. Женен е за Н. Пазаитис и има две деца.

Политическа система и управление на Гърция

През 1967 г. в резултат на опит за преврат се установява военна диктатура. Политически личности са били арестувани, хвърлени в затвора и изпратен в изгнание. Военната хунта премахва Конституцията от 1952 г. както и повечето политически свободи, налага цензура на медиите и премахва политическите партии. Студентски бунтове избухнали през есента на 1973 г., а през юли 1974 г. хунтата подала оставка. След референдум през 1974 г., монархическата форма на управление е премахната и Конституцията приема сегашната си форма. Конституцията действаща в момента е гласувана на 11 юни 1975 г. и е преразгледана и променена през 1986 г. и 2001 г. Република Гърция е парламентарна република, а държавен глава е президентът на страната . Изпълнителната власт се упражнява от министър-председателя и правителството. Правителството се състои от министър-председател, министрите, заместник-министри и помощник-министри. Президентът се избира от парламента за срок от пет години. Президентът на републиката е координатор на трите власти на държавата (законодателна, изпълнителна, съдебна). Преизбирането на едно и също лице за президент е разрешено еднократно. Законодателната власт се упражнява от еднокамарен парламент, наречен "Βουλή των Ελλήνων", има 300 места и се избира за срок от четири години чрез преки всеобщи избори (избирателно право е всеобщо и задължително на възраст над 18 години). Основните принципи на управление включват върховна власт на народа чрез техните представители в парламента (фунадаментален демократичен принцип), принципа на правовата държава, социалната държава, равенството, човешкото достойнство, свободата и опазването на индивидуалните и социалните права. През 1974 г.политическата партия "Нова демокрация" (НД), под ръководството на Константинос Караманлис спечелва първите избори след политическите промени. По-късно НД печели отново изборите, а Общогръцката социалистическа партия (ПАСОК) под ръководството на Андреас Папандреу е втората голяма партия в Гърция. Гърция официално става член на Европейската общност през 1981 година.
На парламентарните избори през октомври същата година ПАСОК спечелва решителна победа, а Андреас Папандреу става първият социалист министър-председател на страната. След изборите през 2004 г. се слага край на управлението на ПАСОК, започнало през 1993 г. През 2009 г. ПАСОК отново идва на власт.
Местното управление на държавата е организирано на принципа на децентрализацията,т.нар. местно самоуправление.

Правителства на Гърция след 1974 г.

1.07.1974 г. – 01.11.1974 г. правителство на националното единство, ръководено от К. Караманлис
2.11.1974 г. – 02.05.1980 г. правителство на „Нова Демокрация”, ръководено от К. Караманлис
03.05.1980 г. – 03.10.1981 г. правителство на „Нова Демокрация”, ръководено Г. Ралис
04.10.1981 г. - 04.06.1989 г. правителство на „ПАСОК”, ръководено А. Папандреу
05.06.1989 г. – 05.10.1989 г. – коалиционно правителство на „Нова Демокрация” и „Синаспизмос”, ръководено от Тзанетакис
06.10.1989 г.- 06.11.1989 г. – Гривас
07.11.1989 г.- 07.04.1990 г. –широко-коалиционно правителство на „Нова Демокрация”, „ПАСОК” и „Синаспизмос” (т.нар.вселенско управление) ръководено от Кс.Золотас
08.04.1990 г. – септ.1993 г. правителство на „Нова Демокрация”, ръководено от К. http://www.blogger.com/img/blank.gif
Мицотакис
09.10.1993 г. – 09.01.1996 г. - правителство на „ПАСОК”, ръководено А. Папандреу
10.01.1996 г. – 10.03.2004 г. правителство на „ПАСОК”, ръководено от К. Симитис
11.03.2004 г. – септ. 2007 г. правителство на „Нова Демокрация”, ръководено от К. Караманлис
18.09.2007 г. – окт.2009 г. правителство на „Нова Демокрация”, ръководено от К. Караманлис
07.10.2009 г. до сега правителство на „ПАСОК”, ръководено Г. Папандреу



http://video.minpress.gr/wwwminpress/aboutgreece/aboutgreece_political_system.pdf

За турските заемки в гръцкия език

През периода между XII и XVII век в гръцкия език навлизат много турски думи, които представляват предимно политическите, социални и религиозните условия. Това се отнася особено за гръцкоезичното население от районите на Мала Азия, което е използвало и двата езика. Идиомите от Мала Азия са били в най-тясна и дълготрайна връзка с влиянието на турски език и тази връзка показва, че се заемките са както съществителни, така и глаголи приспособени аналогично към гръцката типология.

Турските думи-заемки се употребяват дори и в съвременния език, въпреки че тази употреба намалява все повече:
- κονάκι, σεντούκι, σοφράς, φιτίλι, τουλούμι, τέντζερες;
- γιαχνί, καπαμάς, καφές, ναργιλές, χαλβάς, πιλάφι, γιαούρτη;
- φέσι, γελέκι, γιακάς, παπούτσια;
- μπαρούτη, γιαταγάνι, παράς, χατζής, τουφέκι;
- μπόι, νάζι, κέφι, λεβέντης, αφέντης;
- γλέντι, τέλι, αμανές, λαβούτο.

Този списък може да се допълни от други думи. Влиянието на турския език върху гръцкия е предимно в градовете, а не в селата (както става в районите със славянско население). Доказателства за първите турски думи-заемки в гр. език са открити в творбите на гръцки историци и те са предимно съществителни собствени имена (имена на хора) и имена на географски обекти, а по-късно навлизат и други думи. Със създаването на гръцкото кралство през 1830 г. новогръцкият език започва „да се пречиства” от турски и италиански думи. В съвременния език упротребата на турски заемки е предимно в:

а) думи използвани в готварството (κεφτέδες, ντολμαδάκια, ιμάμ-μπαϊλντί, κα(ν)ταϊφι,......);
б) думи с обща употреба в източната култура (τζαμί, δερβίσης, ναργκιλές, μιντέρι.......);
в) думи в поезията (ρουμάνι, ντορής, κρεμεζί, κιοτής).

Доказателство за някогашното силно турско влияние е твърде изразителната сила, която притежават някои турски думи от ежедневието и те са предпочитани от опонентите на думите с гръцки произход: εργένης (άγαμος), ρουσφέτι (δωροδοκία), τεμπέλης (οκνός, οκνηρός), ζόρι (βία, δυσκολία), σουγιάς (μαχαιράκι), τενεκές (δοχείο), φλιτζάνι (κύπελλο), ταβάνι (οροφή), ντέρτι (καημός), καβγάς (φιλονικία), χατίρι (χάρη), γούρι (τύχη), λεβέντης (ανδρείος), μεράκι (πόθος), ταβατούρι (σύγχυση), τσάμπα (δωρεάν), σαίνι (ευφυής), μπελάς (ενόχληση), σοκάκι (δρόμος), καρπούζι (υδροπέπων) и др.

От турските наставки в новогръцки са: -λής/-λίκι (μουστακαλής, υπουργηλίκι), -τζής/-τσής (φορτηγατζής, παοκτσής) , наименования на цветове окончаващи на -ί (μενεξεδί, κεραμιδί).

Учените от Демокритския университет в Траки М. Димаси и А. Низам са направили проучване (2004 г.) за устанояване броя на думите използвани ежедневно от гърци и турци с цел да се направи практически справочник с многофункционално предназначение. (www.perizitito.gr/product.php?productid=37302&page=1) Двамата учени проучили етимологията на думи с турски и гръцки произход и съставили списък, който включва общо 2 170 думи. Установено е , че турските заемки в гръцкия език са по-малко отколкото гръцките заемки в турския език. По думите на М. Димаси, в турския език има 1 200 гръцки заемки. Въпреки че сега все по-малко гръцки думи се използват в турския за ежедневна употреба, много научни термини от гръцки произход навлизат по индиректен начин в турския чрез западната култура.
(Източник: greek-language.gr, kathimerini.gr)

Речник:
http://mpfoumis.blogspot.com/2010/04/blog-post_13.html
http://yunus.hacettepe.edu.tr/~sadi/bilgi/turkce-yunanca.html


Изрази:
Kάνε μου το χατίρι, σε παρακαλώ.
Φτιάχνω κάτι με μεράκι.
Τραγουδάω με κέφι.
Το έκανα με το ζόρι.
Τσάμπα πάνε οι θυσίες του ελληνικού λαού.
Το ρουσφέτι υπήρχε πάντα στην πολιτική.
Ο καφές είναι μία απόλαυση της καθημερινής ζωής.
Έχω μεγάλο ντέρτι μες στην καρδιά.
Γίνομαι ρεζίλι.