Островни групи на Гърция

Гръцките острови са едни от най-красивите и неповторими острови. Те са изключително важни за икономиката и в частност за туризма на Гърция и са сред топ дестинациите в Европа. Всяка година биват посещавани от милиони туристи от целия свят. Те се делят на няколко големи групи острови:

•Цикладски острови (Циклади) - островна група в централния регион на Егейско море. Сред най-големите и известните сред тях са Санторини (Фира | Тира), Миконос, Наксос, Парос, Иос, Кимолос, Аморгос, Андрос, Милос, Сифнос, Сирос, Тинос...


•Додеканезки острови (Додеканези) или Южни Споради - намират се близо до югоизточния бряг на Турция. Сред най-известните от тях са Родос, Патмос, Кос, Астипалея, Лерос...


•Северноегейски острови (известни още като Североизточни Егейски острови) - отделни острови в Северно Егейско море, които не са формирани като физическа група, а често се групират под общото наименование заради туристически и административни цели. Най-големите сред тях са Левсос (третия по големина остров в Гърция с площ от 1630 квадратни км), Тасос, Самос, Чиос, Икария, Лимнос и Самотраки.


•Спорадски острови (Северни Споради) - островен архипелаг, раположен в Егейско море по източното крайбрежие на Гърция. Намира се североизточно от остров Евбея (Евия) - най-големият остров в Егейско море и вторият по големина и население в цяла Гърция остров с площ от 3680 кв. км. Към островната група принадлежат 24 острова, сред които и о-в Алонисос, Скиатос, Скопелос и Скирос.


•Йонийски острови - групата се намира в Йонийско море и с обща площ над 2300 квадратни километра. Състои се от 6 големи острови - Корфу (известен още като Керкира), Закинтос, Левкада (Лефкас), Кефалония, Итака, Китира) и множество по-малки островчета.


•Саронически острови - представляват архипелаг, намиращ се в Сароническия залив в близо до п-в Пелопонес. Част от тях са островите Егина, Саламина (Саламис), Порос и Хидра.

Морета и острови на Гърция

Гърция е разположена на територия от 131 944 км2, от които 106 777 км2 са в континенталната част и 25 167 км2 в островната част. Континенталната част обхваща Атика, Пелопонес, Стереа Елада, Тесалия, Епир, Македония и Тракия и островите в Егейско и Йонийско море. Планините покриват почти 80% от континенталната част, а долините са значително по-малко и покриват около 20% от територията й.
Крайбрежната ивица на Гърция е впечатляваща със своята дължина (13 676 км) и сложност. Крайбрежната ивица има голям брой дълбоки и широки заливи, полуострови, носове и проливи.

Гърция граничи със седем морета. Йонийско (Ιόνιο πέλαγος) Егейско (Αιγαίο πέλαγος), Тракийско (Θρακικό πέλαγος), Миртонско (Μυρτώο πέλαγος), Карпатско (Καρπάθιο πέλαγος), Икарийско (Ικάριο πέλαγος, Ικάριος Πόντος) и Критско море (Κρητικό πέλαγος).
Малки морета, които съставляват част от Егейско море са Κρητικό, Μυρτώο, Ικάριο, Καρπάθιο, Θρακικό. Техните граници са неразличими.

Заливи в Егейко море: Καβάλα, Στρυμονικός, Ιερισσού, Σιγγιτικός(Αγίου Όρους), Κασσάνδρα, Θερμαϊκός, Παγασητικός, Μαλιακός, Βόρειος και Νότιος Ευβοϊκός, Σαρωνικός, Αργολικός, Κισσάμου, Χανίων, Αλμυρού, Ηρακλείου, Μαλίων, Μιραμπέλου.

Заливи в Йонийско море: Λακωνικός, Μεσσηνιακός, Κυπαρισσιακός, Πατραϊκός, Κορινθιακός, Αμβρακικός

Егейско море е най-важно за корабоплаването и националната икономика. То е затворено плитко море, свързващо Средиземно и Черно море. Йонийско море е следващото по важност. То е по-дълбоко от Егейско, отворено на юг и се характеризира със силни течения. Ветровете, които духат често през летните месеци са μελτέμια, отличителен белег на островите в Егейско море.
Също така в Егейско море са се развили някои от най-древните европейски цивилизации (Цикладската, Минойската и т.н.) и затова те разполагат с уникални археологически обекти, богато архитектурно наследство и завладяващи местни традиции на една многовековна и многостранна култура.

Островната част на Гърция е съставена от около 2000 островни групи.
Два острова не принадлежат към островните групи – това са
о.Евия и о.Крит (η Κρήτη), който е най-големият остров в Гърция с площ от над 8000 km² и е разположен в най-южната част на нашата съседка(η Εύβοια)

Административни области на Гърция

Разнообразният терен на Гърция формира геоморфологичните характеристики на всеки район и определя начина на живот.
Гърция е разделена на 13 административни области:

1. Атика (Αττική)
2. Централна Гърция (Στερεά Ελλάδα)
3. Централна Македония (Κεντρική Μακεδονία)
4. Крит (Κρήτη)
5. Източна Македония и Тракия (Ανατολική Μακεδονία και Θράκη)
6. Епир (Ήπειρος)
7. Йонийски острови (Ιόνια νησιά)
8. Северен Егей (Βόρειο Αιγαίο)
9. Пелопонес (Πελοπόννησος)
10. Южен Егей (Νότιο Αιγαίο)
11. Тесалия (Θεσσαλία)
12. Западна Гърция (Δυτική Ελλάδα)
13. Западна Македония (Δυτική Μακεδονία)

Автономният регион Агиос Орос (Άγιος Όρος), познат в България под името Света гора, административно е включен в област Централна Македония, но има специален статут.



Във всяка административна област има номове, които могат и да не принадлежат към един и същ географски район. Различните проблеми и нуждите на хората се решават от административното управление. Има три нива на административно деление: организации със местно управление Ο.Τ.Α., области, номове. Δήμοι и κοινότητες (общините) са включени в състава на Ο.Τ.Α.(Οργανισμοί Τοπικής Αυτοδιοίκησης). Ръководителите на общините са δήμαρχοι или κοινοτάρχες , както и съответните общински съвети, които се избират от населението. Те се занимават с разрешаване на проблемите на местно ниво.

През 1997 г. в Гърция бе приет законопроекта за местното самоуправление известен като Каподистриас-Καποδίστριας. Много общини са обединени в по-големи. Факторите, които играят важна роля за административното разделяне са история, географско местоположение, големина и население, и т.н. Някои общини са останали независими, поради исторически, културни или други причини.

Йоанис Каподистриас е първият ръководител на новогръцката държава след освобождението от турците. За Каподистриас приоритет е бил административното управление на страната – той е създал данъчната система и Националната Банка с цел финансово подпомагане на индустриалното развитие. Създал е много училища и съдилища, помогнал е за развитието на земеделието. За нещастие не успява да завърши своята мисия, тъй като е убит на 25.09.1831 г. Организационните му способности и политика, както и усилията му за развитие на гръцкото общество представляват един от най-значимите моменти от съвременната гръцка история.

Карта на Гърция