1 октомври 2010 година се навършиха 50 години от създаването на Кипърската република.
Кипър има щастието и нещастието да е разположен на кръстопът между три континента и за 6000 години да бъде обект на различни завоевания.
Османската империя продава Кипър на Великобритания през 1878 година.
През 1960 г. oстров Кипър става независим. От 1974 г.в резултат на турската инвазия на северната част, островът е разделен. По-конкретно на 20.07.1974 г. в резултат на държавния преврат пет дни по-рано срещу президента на Кипър архиепископ Макариос, Турция нахлува в северната част на Кипър. С втората атака на 14. 08.1974 г. , когато се провеждат мирни преговори в Женева, турците завладяват северната част на острова (36.4% от територията). Турската армия се спира пред една линия, която турската страна е предложила през 1964 г. за разделителната линия на острова. Така през 1974 г., т.нар. "линия на Атила " (днес „зелена линия”, която се охранява от миротворците на ООН) разделя острова на две части. От тогава до сега двете общностни групи живеят мирно заедно. Кипърски гърци, които притежават по-голямата част от острова и кипърските турци, живеещи в окупираната част на Кипър. Но белезите, оставени от инвaзията на турците са много. Уникални антични останки са били откраднати, а църкви са превърнати в джамии. Хиляди кипърци са станали бежанци в страната си, изгубили имуществото си, а хиляди са все още са в неизвестност до момента. През 2004 г. Кипър се присъедини към ЕС. Културата на Кипър е доминирана от много народи, но преобладава гръцкия елемент. Столицата на Кипър е Никозия, която е разделена от „зелената линия. Други важни градове на Кипър са Пафос в югозападната част, Лимасол на юг и на югоизток Ларнака, Кирения е в северната част, Амохостос (Фамагуста) на изток.
Население на Кипър: Кипърски гърци (80%), потомци на древните гърци, които са колонизирали острова от 15-ти до 12-ти век пр. н. е. Кипърските турци (18%) са потомци на турците, които завладяват острова през 1571 г. от н.е. Маронити с произход от Ливан и Сирия, които са избягали от арабите в Кипър през 7 век от н.е. Арменци, които живеят на острова от 5-ти век от н.е. Латиноамериканци, които са потомци на франките и венецианците, завоювали Кипър (1192 - 1571 г. от н.е.)
Език: Кипърските гърци са носителите на диалектичното разнобразие на гръцкия език, което се използва главно в устната реч и в някои други форми, които излизат извън рамката на официалния език – литература и поезия, театрални постановки. Кипърският диалект е повлиян от най-различни езици като романски, венециански, средновековен френски, каталонски, а също така и арабски, турски и напоследък от английски език - езиците, на които са контактували завоевателите на острова. Успоредно със своя диалект кипърците имат и вътрешни диалекти. Английският език е използван до неотдавна в законодателството на страната и продължава да се използва в частните висши училища и отчасти в държавното образование. От друга страна изучаването и разпространението на английски език се насърчава от туризма и финансовите услуги. Съществуват различни мнения по отношение на използването на английски език. Много хора изразяват мнение, че местният език е показател за бедност, а английският език отразява нова градска култура на по-младите поколения, особено някои професии (медии, свободни професии и др.). Други смятат, че използването на английски език създава нови изказни възможности. Климатът на несигурност по отношение наличието на английски език в определени обществени сфери, създава условия в средата на 80-те години да се предприемат инициативи за регулиране употребата на езика. Бяха приети закони според които употребата на гръцки език основно обхваща области, свързани с упражняването на властта и демократичните институции, а употребата на английски език използван в съдилищата се преустановява през 1989 година. През 1989 г. преподаването на гръцки език във висшите училища става задължително. Превеждането на кипърските закони от английски на гръцки приключва през 1996 г. Въвежда се и задължително публикуване на официални съобщения, публикации и документи на държавните институции на гръцки език, като не се пренебрегва и публикуването им на английски. Образователната система в Кипър следва насоките на гръцката образователна система, а гръцкият език е средство и предмет на обучение.
Кипърският диалект силно се отличава от другите гръцки диалекти благодарение на многото завоеватели на острова, които са му "подарили" много думи. За кипърския диалект е характерен древния произход – той се разглежда като най-старата жива форма на гръцкия език, което се дължи на географското му местоположение. Кипър е остров, далеч от Гърция и в близост до традиционни области населени с мюсюлмански и семитски народи.
Друг решаващ фактор за развитието на диалекта е начина на живот. Кипър е малък остров, не много близо до други страни и жителите му до преди няколко години не са имали друга дейност освен земеделие, животновъдство и др. В резултатът на това развитието е било по-бавно, отколкото в страни като Гърция.
Кипърският диалект се говори от жителите на острова (гърци и мюсюлмани) и от кипърците от диаспората (само общността в Лондон се оценява на 160 000 души).
Други представители на диаспората живеят в Австралия и Гърция.
Диалектът на Кипър е доста богат диалект, но не и официален език . Това има конкретно значение в областта на образованието и литературата, тъй като в тези области се потиска неговата употреба. Същото се случва и в радиото и телевизията, но има и много кипърски сериали които компенсират ситуацията.
Писатели и най-вече поети използват диалекта. Има много песни (традиционни народни и съвременни), както и скечове и пиеси, в които също се ползва диалекта.
Съществуват и заемки от чужди езици, които обаче са адаптирани
към фонетичните особености на местния език.
От италиански:
το φκιόρον (λουλούδι), φουντάνα (βρύση), παγκιέρα (σημαία).
От турски: ρεσπέρης (γεωργός), ισάφιν (έλεος), ολάν (μωρέ ) от oğlan (αγόρι), ζέφκιν (διασκέδαση).
От френски: τσαέρα (καρέκλα), η κουμανταρία (είδος κρασιού), σπλίγκα (καρφίτσα), φλαντζίν ή βλαντζίν (συκώτι) .
От английски: ο σέντερ (sender). Чрез кипърците някои английски думи са претърпели огромни промени: football – φουρπός.
