зимно

дърветата се клатят
като пияници пред кръчма
и заплашително размахват
вкочанените си пръсти
към запотените прозорци
но стъклата са надеждни миротворци
и зад матовите паравани
зими няма
само вятърът се чува -
псува, псува...

Любов ли е?

Безнадеждна любов виртуална,
обсебващо, отчайващо реална,
като писмо във електронната кутия,
като снимката, която крия,
като глас във телефонната слушалка,
какво си ти? Заблуда жалка?
Любов ли е да пишеш всеки ден,
не седмица, а месеци, година,
и да живееш нечия съдба
като частица неделима?
Любов ли е по снимка да въздишаш
и да жадуваш непочувствани ръце,
очи и устни невидяни да целуваш
и вместо с тяло, да се любиш със сърце?
Любов е! Знаем го и двама.
Отчайваща, обсебваща, голяма -
нашата... съвсем реална драма.

Пролетно стихче

Мека пролетна тревица
ароматна и зелена
е надигнала главица
към небето устремена.

Чиста капчица роса
я умива от съня,
снопче слънчеви лъчи
реше тънките коси.

Роклята й на цветчета
изумрудено блести
вятърът смутен притихва
влюбен до уши.