тихо е

тихо е боли
но като пресен гроб
земята ще се изравни
от сълзите и времето
и ще покълне семето
на новото ми аз
само но не самотно
сред синева от спомени
и стихове
небе от незабравки
на твойто щастие усмихнати

***

не посмях да кажа
не посмях да питам
мога само в стихове
те са моята инвалидна количка
пурпурно-златна
с нея летя
и съм приказно хубава
искаш ме истинска
къде си?

aх, мой мили aвгустин

не е трудно, мили мой,да оценя мига,не е
трудно е да се простя с дъга и с теб
когато страстно слънцето след дъжд обичам
трудно е, но хич не ми отива
по цветните илюзии да тичам
ах, мили мой, мили мой,
любовнико епизодичен

***

две очи чакат
някъде там
две очи топли
тъгуват
моите или твоите
или нашите

Душата ми изпепели

Душата ми изпепели
и каза: - Лети!
Накъде? Вече нямам криле!
Мога само да тичам
след теб
и да крещя от болка:
- Обичам те!
или да падна на колене
и да моля:
- Бъди с мен!
Но вместо това просто стоя
като кухо дърво под дъжда
и кънтя -
сама, сама, сама....

***Сърцето ми е роза сънна

Сърцето ми е роза сънна
набъбнала от няма страст
избухва нежност безразсъдна
в пурпурен любовен цвят.

Потръпват сладостно листенца
докоснати от капки росни
тялото ми в безтегловност
ароматен облак носи.

Не знаех че така вълшебно
ухае любовта от думи!
Обичам те! Сега не помня
имаше ли роза с тръни?

Сънувам, че ме любиш

Сънувам, че ме любиш. Тази нощ
в семейното легло сме трима,
в оргия на двойнствена любов,
в жажда парещо неутолима.

От допира на пръсти и на устни
зърна покълват в топла влага,
очи обичани поглъщат
извивки нежни до забрава.

Чернее мамеща земята,
прониква коренът дълбоко
и сливат се в греховно цяло
соковете на живота.

Изчезва времето, леглото,
и другият, и аз, и ти,
душата ми сега към Бога
лети, лети, лети....

Биография на поет

Пиша с дим от цигара
биография на поет
димът се разтваря, догарят
мисли в скучния ден

и трябва ми някакво чувство
(може и водка в аванс)
пародия или изкуство?
танцуват минутите в транс

светът се завърта дрогиран
завъртам се с него и аз
илюзии, спомени......карикатура
фас...

***нашият живот

Нашият живот е вентилатор
перките сме аз и ти
все въртим се, правим вятър
сменят се еднакви дни.

Нажежи се до червено
свързващата ос
за почивка няма време
какво остава за любов.

Малко секс - за самочувствие
после поглед мълчалив
хладни са ръцете,устните
в душите се надига вик.

Вятърът открадна думите
и навред ги разпиля,
вентилаторът подрънква:
Обичаш ли ме?
Да.

Сувенири

Понеже ти не съществуваш,
измислям те в случайните мъже
които с любопитство спират
на моя щанд със стихове.

"- Моля, заповядайте! Вземете!
Всичко тук е без пари!
За дума-две или усмивка
получавате мечти!"

Доволни и щастливи всички
отнасят стихче-сувенир.
Аз ли съм цинична
или любовта е панаир?

Равносметка

Подарих си вълшебна година
пълна с любов и мечти,
бях най-щастлива, най-тъжна,
исках и вярвах в лъжи.

Направих си дом от небето
и с другите птици летях
денем на слънцето пеех
нощем за него копнях.

Усмивките шарени сбирах
и черните сълзи - и тях,
в гердан спомени низах -
спомени, които не живях.

Сега си отивай, Годино,
мънистата свидни прибрах,
там винаги ще те има -
Годината, в която аз мечтах.

Сапунен сериал

Визите паднаха! Ура!
Българите ще пътуват по света!
Европа ще ни бъде дом
ще ни пускат без поклон!

Политиците ликуват
и сълзите им щастливи
с недоумение изпълват
хорицата сиви.

Телевизионната програма -
верен, стар другар
отново ни потапя
в сапунен сериал.

Всички сме почтени
и духовно извисени
по европейски мислим
за екологичните проблеми.

Чувствата движат
свободния дух
парите са проза -
няма я тук.

Стихоплетство

Римуваните думи никой не чете
изящната словесност е вече демоде

Поезията днешна мелодия не иска
акорди дисонантни съвремието плиска

Обаче, аз харесвам благозвучните неща
и в рима сладкогласна откликвам на света

Стихотворството е хоби, и забава, и игра
етикет "поезия" не слагам на мойте плетива

Преждите подбирам в ярки цветове
заплитам и разплитам дреха за сърце

Когато е готова – топло ми държи
Има ли значение какво харесваш ти?

Очи

Хорските очи се взират
в мойта голота.
Ирисите им гранитни
са двуметрова стена.

Срам обагря ме в червено -
цялата кървя.
Бягам, искам да се скрия,
но съм в крепостта.

Безполезните усилия
предизвикват само смях.
От презрението светнали
очи - прожектори блестят.

Светлинни мечове разсичат
мъничкото светло в мен
и аз се моля тъмнината
по-бързо да ме вземе в плен.

Очи затварям и усещам
допира на топъл плащ.
Така удобно съм се скрила
в тялото си аз.

Обличам свойто примирение
като царско наметало.
Ставам огледало.