ще ми се да мисля че знаеш
колко ме радва тази дистанция
усещането за поглед
невидимото присъствие на
присмехулно изплезен
по гърба на страха ми
език
и може би се досещаш
че отново сънувам
череши
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар