ще мога ли да се изправя
и да плюя
на себе си
на всичките си принципи и истини
желания, амбиции, любови
гротескни стихове и роли
спомени, фалшиви хора
на целия измислен свят?
да го заплюя
и да му простя
най-после да простя, че не е истински?
ще мога ли
да го измисля пак
от зелената тревица до небето
от мен до мен
но не за теб
за себе си
ще мога ли да се изправя?
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
2 коментара:
Изправяме се първите 7 (или 17) години, след това всемирната гравитация ни натиска надолу... Освен ако не си измислим антигравитация, като във фантастичен, нереален филм
така можеш да пишеш и насън, затова плс, не 'гротескни'. откупувам ти тази с всяка/коя да е дума оттук: http://video.litclub.com/ )
и те прегръщам
Публикуване на коментар