Идваш...
Слабините пулсират
бясно
превръщаш ме в нещо
влажно
тясно
в нещо гладно
хищно
озверяло
излишно....
И тръгваш
Гърча се
крещя
но ти нямаш сърце
нямаш име
нямаш лице...
Ти си болка
самотно изригнала в мен
Моят личен кошмар
опитомен
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар