Приземяване

нямам вече илюзии
мислите ми са постни като постна манджа
гълтам и съм сита за кратко
после пак гълтам
оздравявам и провиждам
времето минава нямам минало
това съм аз
момичето което гони вятъра защото бяга
щастието го дърпа за полата но то пак бяга
ще спра ще се обърна
нека падна
да усетя земята
тя е дъхава и топла
нека ме погалят тревите
горе е студено
синева самотна без ръце и устни
гробище за звезди
къде са дърветата и цветята, страшното море?
пускам си телевизора!
и теб пускам ветре да си вървиш
всяка истинска жена си има мъж
не слънце