Безнадеждна любов виртуална,
обсебващо, отчайващо реална,
като писмо във електронната кутия,
като снимката, която крия,
като глас във телефонната слушалка,
какво си ти? Заблуда жалка?
Любов ли е да пишеш всеки ден,
не седмица, а месеци, година,
и да живееш нечия съдба
като частица неделима?
Любов ли е по снимка да въздишаш
и да жадуваш непочувствани ръце,
очи и устни невидяни да целуваш
и вместо с тяло, да се любиш със сърце?
Любов е! Знаем го и двама.
Отчайваща, обсебваща, голяма -
нашата... съвсем реална драма.
петък, 15 май 2009 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар