Мека пролетна тревица
ароматна и зелена
е надигнала главица
към небето устремена.
Чиста капчица роса
я умива от съня,
снопче слънчеви лъчи
реше тънките коси.
Роклята й на цветчета
изумрудено блести
вятърът смутен притихва
влюбен до уши.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар