дърветата се клатят
като пияници пред кръчма
и заплашително размахват
вкочанените си пръсти
към запотените прозорци
но стъклата са надеждни миротворци
и зад матовите паравани
зими няма
само вятърът се чува -
псува, псува...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар