Очи

Хорските очи се взират
в мойта голота.
Ирисите им гранитни
са двуметрова стена.

Срам обагря ме в червено -
цялата кървя.
Бягам, искам да се скрия,
но съм в крепостта.

Безполезните усилия
предизвикват само смях.
От презрението светнали
очи - прожектори блестят.

Светлинни мечове разсичат
мъничкото светло в мен
и аз се моля тъмнината
по-бързо да ме вземе в плен.

Очи затварям и усещам
допира на топъл плащ.
Така удобно съм се скрила
в тялото си аз.

Обличам свойто примирение
като царско наметало.
Ставам огледало.