Нашият живот е вентилатор
перките сме аз и ти
все въртим се, правим вятър
сменят се еднакви дни.
Нажежи се до червено
свързващата ос
за почивка няма време
какво остава за любов.
Малко секс - за самочувствие
после поглед мълчалив
хладни са ръцете,устните
в душите се надига вик.
Вятърът открадна думите
и навред ги разпиля,
вентилаторът подрънква:
Обичаш ли ме?
Да.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар