Сърцето ми е роза сънна
набъбнала от няма страст
избухва нежност безразсъдна
в пурпурен любовен цвят.
Потръпват сладостно листенца
докоснати от капки росни
тялото ми в безтегловност
ароматен облак носи.
Не знаех че така вълшебно
ухае любовта от думи!
Обичам те! Сега не помня
имаше ли роза с тръни?
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар