Душата ми изпепели
и каза: - Лети!
Накъде? Вече нямам криле!
Мога само да тичам
след теб
и да крещя от болка:
- Обичам те!
или да падна на колене
и да моля:
- Бъди с мен!
Но вместо това просто стоя
като кухо дърво под дъжда
и кънтя -
сама, сама, сама....
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар