тихо е боли
но като пресен гроб
земята ще се изравни
от сълзите и времето
и ще покълне семето
на новото ми аз
само но не самотно
сред синева от спомени
и стихове
небе от незабравки
на твойто щастие усмихнати
вторник, 19 май 2009 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар