Равносметка

Подарих си вълшебна година
пълна с любов и мечти,
бях най-щастлива, най-тъжна,
исках и вярвах в лъжи.

Направих си дом от небето
и с другите птици летях
денем на слънцето пеех
нощем за него копнях.

Усмивките шарени сбирах
и черните сълзи - и тях,
в гердан спомени низах -
спомени, които не живях.

Сега си отивай, Годино,
мънистата свидни прибрах,
там винаги ще те има -
Годината, в която аз мечтах.