Афиш

***платил сметките

платил сметките и приседнал
да подреди документи, да преброи пари
после се килнал
за миг
без звук
със спокойно лице
сам
синът плаче в другата стая
гробари питат за одеяло
изнасят вързоп
толкоз.

Без отговор

ще мога ли да се изправя
и да плюя
на себе си
на всичките си принципи и истини
желания, амбиции, любови
гротескни стихове и роли
спомени, фалшиви хора
на целия измислен свят?
да го заплюя
и да му простя
най-после да простя, че не е истински?
ще мога ли
да го измисля пак
от зелената тревица до небето
от мен до мен
но не за теб
за себе си
ще мога ли да се изправя?

Писмо до Кабул

написах писмо
цяла страница ситен шрифт
за децата, за къщата, за приятелите
объркано и простовато
писмо
за малките неща
които са големи, големи
по-големи от всеки стих
представям си как четеш и се усмихваш
и се смалявам
до сълза

Песен

твоята кухня, мила,
е моят аеродрум
летя, летя
вино, сирене и музика
ах, каква музика!
вълшебно е от лекота
и в гравитацията има свобода
но ти знаеш, мила,
с теб летя

Световъртеж

не знам какво искам, по дяволите
по-точно знам, но така не може
искам нищо да не се промени
а всичко да е различно
да, но безплатен обяд няма
а и пълно щастие също
затова мразя изборите
и бягам
като муха без глава
премерено безразсъдно
от едно безумие в друго
отвътре навън отвън вътре
от мен до теб от теб до него
от мен до вас от тях до нас
тик-так тик-так тик-так тик-так
дори не тъжа
света се върти
никой съм аз
никой си ти
така е добре
така не боли
никой до никой
не се доближи
не зная ти кой си
всичко кръжи
нищо не виждам
мен виждаш ли ти
тик-так тик-так летя летя
от мен до вас от теб до нас
летяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя!
ще спра! ще спра! ще спра! ще спра!
къде и как?
не сега, не сега....

Овчо стихче

ще ме изгонят от работа скоро
и ме е страх
и не мога, не мога, не мога
да си сбера мислите
пустите
дето все по сайтове бродят
по стихове и по поети
и не искат в кошара
проклетите
да ги доя, да ги стрижа
за господаря
и за хляба

Реката

все по-малко се страхувам
все по-малко
не съм свикнала да е толкова лесно
и все очаквам лошото
но ти знаеш, че аз знам
и аз знам, че ти знаеш
и няма какво да изясняваме
или да се оправдаваме
нека нещата се случват
или не се случват
както дойде
каквото донесе реката
аз те обичам непрекъснато
късчетата срещи само правят осезаемо времето
гуш, топло гуш
спи ми се и ми рошиш косата
господи, колко ми е спокойно!
не може да е истина
не може да е истина...

Приземяване

нямам вече илюзии
мислите ми са постни като постна манджа
гълтам и съм сита за кратко
после пак гълтам
оздравявам и провиждам
времето минава нямам минало
това съм аз
момичето което гони вятъра защото бяга
щастието го дърпа за полата но то пак бяга
ще спра ще се обърна
нека падна
да усетя земята
тя е дъхава и топла
нека ме погалят тревите
горе е студено
синева самотна без ръце и устни
гробище за звезди
къде са дърветата и цветята, страшното море?
пускам си телевизора!
и теб пускам ветре да си вървиш
всяка истинска жена си има мъж
не слънце

Факт

Въргалям се в чуждите думи
и по катрана на суетата лепнат
перушини, пирони, огризки
хляб и фекалии.
Ставам видима в огледалото.
Факт.
Чучелото не е красиво, но е с мисия -
придава форма на празнотата.

***време е да се погрижа за себе си

време е да се погрижа за себе си
и да си намеря любовник
от онези младите дългокосите
с любопитни ръце и безгрижни сърца
дето нямат пет лева в джоба
но ще се пръснат от планове
за бъдещето за любовта
и за още нещо дето не знаят какво е
и аз не знам но няма да им казвам
те търсят те чакат от мен отговори
ще им измисля някакви
децата обичат приказки
а възрастните обичат децата
просто е
като дишане с инхалатор
на вкопчен в живота
мъртвец
без отговори
или може би само с един
време е
винаги е време за живот

***опит за амнезия

опит за амнезия
неуспешен
опит за самоубийство
също
„стига вече опити!“ – каза опитът
и изтри надеждата за промяна
сега
с частична амнезия
и частично жива
помня само болката
и че я няма
онази
Таня

***тая тревожност ще ме довърши

тая тревожност ще ме довърши
защо защо защо защо
съм неспособна да се радвам
имам толкова поводи, които да компенсират
липсата на аплодисменти
студена ракия, салатка
тишина за да мисля
децата, мъжът
но
семейството не може да компенсира работата
нищо не може да компенсира чувството за
значимост
нищо
нищо
нищо
нищо
навярно съм аз
и ако можех с омраза да взривя света
смятайте че съм го направила!

Пианистката

(вариации)


І
трябва ми някой
спешно
не да ме обича
не да го обичам
трябва ми за малко
някой
при който
да избягам от теб
когато празнотата
заплашва
да ме погълне
когато болката
напира
да се излее от очите
тогава ми трябва някой
достатъчен е всеки друг
стига да иска
труп





ІІ
23.40 пияна съм
звъня
на теб на него
на онзи на всички
защото трябва ми някой
ти си зает утре
другият е свободен
онзи ще
а аз съм просто пияна в 23.40
и наближавам 40
трябва ми плът
трябва ми кръв
за да е топла снагата
за да са бели бедрата
а очите
очите са погубени
очите са прокудени
далеч
при тебе при него при онзи
защото трябва й някой
на снагата бялата
в 23.40

И

цъфнаха зюмбюлите и прецъфтяха
нарцисите, лалетата и те
за минзухарите да не говорим
тревата ги завзе
и това е краят на книгата
има детелини и бурени
и всичко е естествено
каквото трябва да бъде
начало и край
зелено
чисто
и просто

Перспектива

свободна перспектива
фронтална равнина
сто хиляди игли пробождат мислите
слагам рамка
и спирам времето

Откритие

Гръм ли ме удари
или страха ми за теб проряза небето?
Светя от любов.

Настроение

леко, леко
меко, меко
бухнали целувки сняг
се залепят по нослето
и на миглите искрят
бяла утрин
тихо трупа
пухкав някакъв рефрен
няма мъка
ни разлъка
с теб е бяло в мен

Насъщно

Проникваш в мен бавно
като виното
в червата
между бедрата
плъзгаш се
тръпчиво изискан
притискан
от изначалната ми женственост
мразя те
така неуместно божествен
мъжествен...
и тази опияняваща безпомощност
в мен
с теб...

***живея насила

живея насила
защото трябва
защото нямам право да умра
с живота си на никой не помагам
но със смъртта ще навредя

Любов

Аз съм твоето куче пазач
подритвано, предано
куче вярно на своята мисия
да обича
по кучешки
дресирано с къшей любов
да се бие самоотвержено
срещу всички и всичко
там и тук
напук!
на болката
и себе си

И без въпроси, моля

седим и пием след работа
защото той иска да се самоубие
тъпо
но ние сме там –
приятелите
една мижава алтернатива на смъртта
и се шегуваме
и пеем
и пием...
основно пием
опитваме се да измислим
за него
и за себе си
доводи за живот:
„– Животът е хубав!“
(е добре де.....не е)
но....
„– Трябва да се живее!“
защо???
....... ами .....
пием
........ а любовта?
а бе...
.....................
я наздраве!
.....................
любовта не е живота
животът е ХУБАВ и ТРЯБВА
(като лозунг)
вярвай!
и без въпроси,
моля....

***идваш

Идваш...
Слабините пулсират
бясно
превръщаш ме в нещо
влажно
тясно
в нещо гладно
хищно
озверяло
излишно....
И тръгваш
Гърча се
крещя
но ти нямаш сърце
нямаш име
нямаш лице...
Ти си болка
самотно изригнала в мен
Моят личен кошмар
опитомен

***казвам си името

казвам си името

Казвам си името!
не чуват
няма ме

Пиша го!Пиша го!Пиша го!
не виждат
срам ме е

Нима съм безименна
с име казано
с име писано?

Да ти е живо и здраво името,
безименна!

Платонично

с теб можем всякак да се обичаме
и през дрехите
и през другите
с думи
и без тях
само с поглед
и мисъл
перо и бръснач
по кожата на времето

Скица

Жена
с тесни очи
и прибрани крака
Всеки допир е убождане

Elegantly wasted

Няма елегантен начин да кажеш, че не обичаш.
Спри!
Прилеп е ухото на влюбения.

***имаш розово лице

имаш розово лице
зловещо
махни го
толкова е просто
оставяш музиката да звучи
и повтаряш
обичам те
обичам те
обичам те
ти не си той
знам
нямам време да чакам
ела
защото може би съм влюбена
и ме е страх от розово

Не е лесно на чукчите

купих си цигари. не издържах.
проект „нов човек“ се отлага
за необозримото бъдеще
и за да е всичко съвсем както трябва
ще се подстрижа и ще стана 100 кила
това поне го мога
ще се скрия вдън гори и няма да боли
и това го мога
шумно е навън
а тук тихо
искам пак да мога да пиша
и интернет вкъщи искам
и ъгъл
шумен
в мен

подредих го вертикално, за да прилича на стих
хоризонталните изречения ме дразнят
днес

Толкоз.

Издателство Литературен форум
Под редакцията на Марин Георгиев
© Таня Николова, автор, 2007
© Яна Левиева, художник, библиотечно оформление, 2007
ISBN 978-954-9502-45-9

Посвещавам тази книга на Случайността

литвам и идвам при теб

ехеееееее
знаеш ли какво слушам?
не?
червено е
биковете танцуват
и аха-аха да ме ръгнат
но аз съм бърза
литвам
и идвам при теб!
майтап бе Уили!
седя и се чудя кой е Фихте
той е някой, който не пие вино
и определено е предпочетена компания
нищо, говорете си
а аз ще си мисля за морето
много му е шарено сивото през този сезон

Нова година, нов късмет

Казват, нова година, нов късмет.
Не ми трябва нов, искам си стария.
Твърда земя, прав гръб и поглед дързък.
Ясно небе.
Не съм скитник. Пътувам.
Връщам се и тръгвам
към себе си.

пиле по афганистански

дойдох на себе си
гледам
тази е приемлива
целенасочена, уверена
не жена, а желязо
помня я
оцеля.
детската усмивка
е кадифе за наивници
остро
- "ела, ела, миличък...."
хармонията на успелите
е хрисима
(не хххрипти)
концентриран върху детайлите
херувим
с копието на бита!
ха! ха! ха! ха-ресвам го
каза
-хххххх
тя
и отвори книгата на
"пиле по афганистански"
- дивото задължително в марината
за да е вкусно

тя

тя
е алкохоличка
с пичка,
лик,
ник
и стихотворение
"38"
брилянтна композиция
за мерак, стрии, двойна брадичка и компютър
заповядайте
всеки ден от 23ч.
в хола
свири
тя

аплодирайте наум -
спя.

Муза

Аз съм жената
която желаят
която мечтаят
мъжете с писалки -
жена за свалки
невинни
хартиени
малки
жена с думи
ярки
скъпи
парцалки
жена за подпалки

тихо е

тихо е боли
но като пресен гроб
земята ще се изравни
от сълзите и времето
и ще покълне семето
на новото ми аз
само но не самотно
сред синева от спомени
и стихове
небе от незабравки
на твойто щастие усмихнати

***

не посмях да кажа
не посмях да питам
мога само в стихове
те са моята инвалидна количка
пурпурно-златна
с нея летя
и съм приказно хубава
искаш ме истинска
къде си?

aх, мой мили aвгустин

не е трудно, мили мой,да оценя мига,не е
трудно е да се простя с дъга и с теб
когато страстно слънцето след дъжд обичам
трудно е, но хич не ми отива
по цветните илюзии да тичам
ах, мили мой, мили мой,
любовнико епизодичен

***

две очи чакат
някъде там
две очи топли
тъгуват
моите или твоите
или нашите

Душата ми изпепели

Душата ми изпепели
и каза: - Лети!
Накъде? Вече нямам криле!
Мога само да тичам
след теб
и да крещя от болка:
- Обичам те!
или да падна на колене
и да моля:
- Бъди с мен!
Но вместо това просто стоя
като кухо дърво под дъжда
и кънтя -
сама, сама, сама....

***Сърцето ми е роза сънна

Сърцето ми е роза сънна
набъбнала от няма страст
избухва нежност безразсъдна
в пурпурен любовен цвят.

Потръпват сладостно листенца
докоснати от капки росни
тялото ми в безтегловност
ароматен облак носи.

Не знаех че така вълшебно
ухае любовта от думи!
Обичам те! Сега не помня
имаше ли роза с тръни?

Сънувам, че ме любиш

Сънувам, че ме любиш. Тази нощ
в семейното легло сме трима,
в оргия на двойнствена любов,
в жажда парещо неутолима.

От допира на пръсти и на устни
зърна покълват в топла влага,
очи обичани поглъщат
извивки нежни до забрава.

Чернее мамеща земята,
прониква коренът дълбоко
и сливат се в греховно цяло
соковете на живота.

Изчезва времето, леглото,
и другият, и аз, и ти,
душата ми сега към Бога
лети, лети, лети....

Биография на поет

Пиша с дим от цигара
биография на поет
димът се разтваря, догарят
мисли в скучния ден

и трябва ми някакво чувство
(може и водка в аванс)
пародия или изкуство?
танцуват минутите в транс

светът се завърта дрогиран
завъртам се с него и аз
илюзии, спомени......карикатура
фас...

***нашият живот

Нашият живот е вентилатор
перките сме аз и ти
все въртим се, правим вятър
сменят се еднакви дни.

Нажежи се до червено
свързващата ос
за почивка няма време
какво остава за любов.

Малко секс - за самочувствие
после поглед мълчалив
хладни са ръцете,устните
в душите се надига вик.

Вятърът открадна думите
и навред ги разпиля,
вентилаторът подрънква:
Обичаш ли ме?
Да.

Сувенири

Понеже ти не съществуваш,
измислям те в случайните мъже
които с любопитство спират
на моя щанд със стихове.

"- Моля, заповядайте! Вземете!
Всичко тук е без пари!
За дума-две или усмивка
получавате мечти!"

Доволни и щастливи всички
отнасят стихче-сувенир.
Аз ли съм цинична
или любовта е панаир?

Равносметка

Подарих си вълшебна година
пълна с любов и мечти,
бях най-щастлива, най-тъжна,
исках и вярвах в лъжи.

Направих си дом от небето
и с другите птици летях
денем на слънцето пеех
нощем за него копнях.

Усмивките шарени сбирах
и черните сълзи - и тях,
в гердан спомени низах -
спомени, които не живях.

Сега си отивай, Годино,
мънистата свидни прибрах,
там винаги ще те има -
Годината, в която аз мечтах.

Сапунен сериал

Визите паднаха! Ура!
Българите ще пътуват по света!
Европа ще ни бъде дом
ще ни пускат без поклон!

Политиците ликуват
и сълзите им щастливи
с недоумение изпълват
хорицата сиви.

Телевизионната програма -
верен, стар другар
отново ни потапя
в сапунен сериал.

Всички сме почтени
и духовно извисени
по европейски мислим
за екологичните проблеми.

Чувствата движат
свободния дух
парите са проза -
няма я тук.

Стихоплетство

Римуваните думи никой не чете
изящната словесност е вече демоде

Поезията днешна мелодия не иска
акорди дисонантни съвремието плиска

Обаче, аз харесвам благозвучните неща
и в рима сладкогласна откликвам на света

Стихотворството е хоби, и забава, и игра
етикет "поезия" не слагам на мойте плетива

Преждите подбирам в ярки цветове
заплитам и разплитам дреха за сърце

Когато е готова – топло ми държи
Има ли значение какво харесваш ти?

Очи

Хорските очи се взират
в мойта голота.
Ирисите им гранитни
са двуметрова стена.

Срам обагря ме в червено -
цялата кървя.
Бягам, искам да се скрия,
но съм в крепостта.

Безполезните усилия
предизвикват само смях.
От презрението светнали
очи - прожектори блестят.

Светлинни мечове разсичат
мъничкото светло в мен
и аз се моля тъмнината
по-бързо да ме вземе в плен.

Очи затварям и усещам
допира на топъл плащ.
Така удобно съм се скрила
в тялото си аз.

Обличам свойто примирение
като царско наметало.
Ставам огледало.

зимно

дърветата се клатят
като пияници пред кръчма
и заплашително размахват
вкочанените си пръсти
към запотените прозорци
но стъклата са надеждни миротворци
и зад матовите паравани
зими няма
само вятърът се чува -
псува, псува...

Любов ли е?

Безнадеждна любов виртуална,
обсебващо, отчайващо реална,
като писмо във електронната кутия,
като снимката, която крия,
като глас във телефонната слушалка,
какво си ти? Заблуда жалка?
Любов ли е да пишеш всеки ден,
не седмица, а месеци, година,
и да живееш нечия съдба
като частица неделима?
Любов ли е по снимка да въздишаш
и да жадуваш непочувствани ръце,
очи и устни невидяни да целуваш
и вместо с тяло, да се любиш със сърце?
Любов е! Знаем го и двама.
Отчайваща, обсебваща, голяма -
нашата... съвсем реална драма.

Пролетно стихче

Мека пролетна тревица
ароматна и зелена
е надигнала главица
към небето устремена.

Чиста капчица роса
я умива от съня,
снопче слънчеви лъчи
реше тънките коси.

Роклята й на цветчета
изумрудено блести
вятърът смутен притихва
влюбен до уши.